ЛЕШНИКОПРОИЗВОДСТВО – СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ, ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ

Автор: Елица Благоева

Опитна станция по земеделие в Източните Родопи – Кърджали

E-mail: elica_blagoeva@abv.bg

Растениевъдни науки, 2020

Bulgarian Journal of Crop Science, 2020

Статия относно: лешник; сортове; технология; производство; добив;

Резюме

В статията се прави преглед на състоянието и проблемите в производството на лешник в България в контекста на съвременните световни постижения при тази култура. Накратко са обобщени научните изследвания и разработените технологии в страната в три основни направления:

1. Селекция на подходящи сортове лешник;

2. Производство на посадъчен материал;

3. Технологии за създаване и отглеждане на лешниковите насаждения;

Посочени са и някои възможности за подобряване и развитие на трите направления.

Плодовете на лешника са известни на хората в Европа още от дълбока древност. В днешни дни, освен отличните им вкусови качества, са установени и техните важни за организма биологично ценни компоненти. Ядките са отличен източник на есенциални (незаменими за човешкия организъм) мастни киселини, както и на вещества с антиоксидантно действие (Kornsteiner et al., 2006; Shahidi et al., 2007). В допълнение, лешниковите ядки са богат източник на микроелементи, които са жизненоважни за нормалното протичане на биологичните процеси в човешкия организъм. Установено е, че при ежедневна консумация на 50 грама лешници се поемат около 6% В, 9% Со, 19% Fe, 9% Ni, 16% Zn и малко над 100% Se, Cr, Cu от необходимите, препоръчителни дневни дози за тези елементи (Simsek et al., 2007). Освен за прясна консумация, лешниковата ядка е основна суровина за сладкарската и шоколадова индустрия с постоянно търсене и сигурен пазар.

Анализ на хранителната стойност на лешникови ядки е направен и от сортове, отглеждани в България. Установено е, че лешниковото масло съдържа над 70% мононенаситената олеинова киселина, което го прави много подходящо за кулинарно приложение с термично третиране (Blagoeva et al., 2011). От изследваните три лешникови сорта Ата баба се отличава с по-ниското си (с около 6%) съдържание на олеинова киселина, за сметка на малко повече линолова киселина в маслото от Ран трапезундски и Тонда джентиле. Установени са промените в липидния състав по време на узряване, преди и след беритба на лешникови ядки от различните сортове (Taneva et al., 2013). Определени са и оптималните условията за съхранение на ядките за запазване на хранителната им стойност (Momchilova еt al., 2017). Определен е съставът и съдържанието на фосфолипиди в лешниковите ядки (Angelova-Romova et al., 2013).

В диетата на българите, за разлика от тази на народите от Средиземноморския регион, консумацията на лешникови ядки все още е ниска – от една страна поради липсата на традиции и познания в това отношение, от друга – поради липсата на земеделска политика, насърчаваща отглеждането им. Сред орехоплодните култури, традиционни за България, до неотдавна лешниковата култура заемаше последно място по разпространение. Първите насаждения на малки площи са създавани през 30-те години на 20 век, когато са внесени и първите сортове лешник (Iliev & Zdravkov, 1962). След 1970 г. увеличаването им до промишлени лешникови масиви е поставено като държавна задача. Най-вероятната причина за това решение е бил недостигът на лешникови ядки като суровинна база за производството на изделия на развиващата се захарна промишленост у нас. Въпреки това до 1980 г. площите с лешникови градини в страната са не повече от 150 ha, заемащи предимно слабо продуктивни и наклонени терени (Nedev et al., 1976). Средногодишното производство за периода 1980 – 1990 г. под 100 тона лешници, като само половината от това количество е получено от промишлени насаждения;

(FAOSTAT, Таблица 1. Производство, площи и среден добив от лешници за периода 2003-2017 г. Източник: FAOSTAT, Аграрни доклади на МЗХГ, 2017 г.);

Година	Производство, тона	Площи, ha	Среден добив, kg/ha
2003	15	120	12
2004	20	106	189
2005	23	255	90
2006	52	376	139
2007	17	702	24
2008	20	700	29
2009	23	185	124
2010	8	171	47
2011	21	606	35
2012	138	304	454
2013	198	603	329
2014	165	419	394
2015	361	496	728
2016	223	544	410
2017	313	590	531

В следващото десетилетие до 2000 г. тези количества рязко намаляват поради застаряване на насажденията и липса на създаване на млади градини. В първата декада на 21 век производството на лешник, средно за периода е 22 тона, площите – 327 ha, а средните добиви силно незадоволителни – 82 kg/ha (Таблица 1).

След 2010 г. значителен тласък в създаването на нови градини дава финансовото подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), предимно чрез мярка 11 „Създаване на стопанства на млади фермери“.

Произведеното годишно количество лешник от около 150 тона нараства двойно и през 2017 г. е над 300 тона. Ръстът в производството е съпроводен и от увеличение на реколтираните площи след 2012 г., които през 2017 г. са близо 600 ha. Увеличение, макар и не много плавно се наблюдава и в средните добиви след 2011 г. въпреки това, добивите са далеч под средните за ЕС.

Пазарът на лешникови ядки е неограничен. Консумацията им в световен мащаб нарасна в последните години, най-вече поради нуждата от суровина за сладкарската промишленост, а също и поради увеличеното им потребление в ежедневното хранене. Според експертите риск от световно свръхпроизводство на лешникови ядки в следващата декада е невъзможно, обратното, недостигът на лешникови ядки вече е проблем за големите производители на сладкарски и шоколадови изделия (The Global Hazelnut Market, 2019). От тази перспектива, развитието на лешникопроизводството и увеличаването на площите в България изглежда разумно. Според данните на МЗХГ след края на първата ПРСР в България има създадени над 2000 ha млади неплододаващи лешникови градини, които ако се отглеждат правилно, трябва да доведат до значителен ръст в производството на лешници.

Успехът на всяко растениевъдно производство се определя от три основни предпоставки:

1. Пригодност на отглежданите сортове към агроклиматичните условия;

2. Наличие на автентичен и здрав посадъчен материал;

3. Съвременни технологии за създаване и отглеждане на насажденията.

Пригодност на отглежданите сортове лешник към агроклиматичните условия

Първите сортове лешник у нас са внесени от Турция, Италия и Германия в началото на 20 век, като разпространението им в страната е било като единични храсти. По–големи насаждения са създавани в държавните овощни разсадници в Търговище, Дряново и Пловдив, предимно за целите на изпитването. След 1966 г. по примера на Турция се създават масиви в горския фонд, които обаче са екстензивни и трудни за поддържане и събиране на реколтата (Iliev & Zdravkov, 1962). По-активна научно-изследователска дейност по лешниковата култура започва да се извършва след 1970 г., когато детайлно са проучвани най-разпространените и до днес сортове. Събрани са данни относно техните растежни и репродуктивни прояви, фенологични особености, взаимоотношения при опрашването и др. (Kavardzhikov, 1979). В зависимост от своя произход, най-разпространените в България лешникови сортове принадлежат към видовете обикновен лешник (Corylus avellana L.), едроплоден лешник (Corylus maxima Mill.) и понтийски лешник (Corylus pontica C Koch.) (Nedev et al., 1983). Основните сортове, отглеждани в България са:

Римски (C. avellana L.)

– силнорастящ, ранен цъфтеж, едри закръглени плодове с нисък рандеман, които окапват без купулата, склонност към образуване на празни плодове.

Тонда джентиле делле ланге (C. avellana L.)

– силнорастящ, много ран цъфтеж, средно едри, закръглени плодове, които окапват без купулите, ядката е трошлива, мъжките съцветия са стерилни – не може да е опрашител.

Ран трапезундски (C. maxima Mill.)

– средно до слаборастящ, средно ран цъфтеж, плодовете са дребни до средно едри, яйцевиднозакръглени, купулата обхваща плода напълно, подходящ за опрашител.

Бадемовиден (C. maxima Mill.)

– слаборастящ, средно ран цъфтеж, плодовете са средно едри, продълговати, купулата обхваща плода напълно, подходящ за опрашител.

Осемдесет процента от световното производство на лешникови ядки е от сортове на обикновения и едроплодния лешник, поради факта, че тези видове са основни за Турция – световният лидер в лешникопроизводството (Erdogan, 2018). Основният им недостатък е непригодността им за отглеждане в Европа, както и по-слабите им органолептични качества след преработка. В Европа над 90% от лешниковите ядки се добиват от сортове на обикновения лешник, като Тонда ди Джифони, Тонда Романа, Негрет, Барселона и др. Те са различни за всяка страна, което подчертава важността на пригодността на сорта към района на отглеждане (Sansavini, 2017, Rovira et al., 2011). Понтийският и едроплодният лешник имат слабо приложение и то основно като ядки за прясна консумация или влагани в ядкови смеси. С изключение на Тонда джентиле делле ланге, отглежданите у нас сортове са непознати на преработвателите и износителите.

Индустрията търси едносортови калибрирани партиди от родовити сортове лешник с определени изисквания към ядките по отношение на размера, съдържанието и състава на маслото, които да бъдат лесно вложени в изделията (Ciarmiello et al., 2014). В тази връзка сортовата структура в България при лешника има нужда от осъвременяване и обогатяване чрез внедряване в производството на сортове, предпочитани от преработвателите и пазара.

Производство на посадъчен материал

Най-разпространеният и лесно приложим начин за размножаване на лешника е вегетативния чрез вертикални или хоризонтални отводи. При този способ се използва естествената склонност на вида да образува множество пристъблени издънки, които лесно се вкореняват и могат да дадат начало на ново растение. Изследвания и технологии за производство на такъв посадъчен материал от лешник не липсват в България (Anadoliev, 1976; Nikolova, 2007). Основен недостатък е невъзможността за санитарен контрол върху новите растения, както и установените генетични различия в поколението, въпреки вегетативното размножаване (Tombesi et al., 2002).

Друг метод за производство на посадъчен материал е присаждането върху подложка от видове или сортове лешник, които не образуват или образуват малко на брой издънки. Това е и основното предимство на този метод за производство на лешников посадъчен материал. Целта им е създаването на интензивни насаждения със сгъстени схеми на засаждане на дръвчетата. В България съществуват технологии за производство на присаден лешников материал, като за подложка се използва дървовидна леска (Corylus colurna L.) (Anadoliev, 1978; Nikolova et al., 2011).

Селекционирани са форми дървовидна леска с различна сила на растеж и са установени сорто-подложкови комбинации с отглежданите в България лешникови сортове (Nikolova, 2007).

Основният проблем, който е нерешен и до момента е използването на генетично нееднородни семенни подложки, които водят до различия в растежа и развитието на присадените дръвчета.

Този съществен недостатък може да бъде преодолян чрез прилагане на методите на клоналното микроразмножаване в производството на лешников посадъчен материал.

В Европа eдва в последните години технологията за in vitro размножаване на посадъчен материал от лешник излезе от лабораториите и навлезе в производството (Cristofori et al., 2017). В експериментална фаза все още е протокола за намножаване на подложков материал за присаждане (Gentile et al., 2016). В България няма опит в използването на този метод за размножаване, вероятно поради липсата от необходимост на големи количества посадъчен материал. Вероятно е разумно да се продължи с изследвания за създаване на микроразмножен подложков материал, а защо не и проучване на възможностите за in vitro присаждане, за които има вече данни.

Наличие на съвременни технологии за създаване и отглеждане на насажденията от лешник

В България до момента утвърдени технологии за създаване и отглеждане на насаждения от лешник няма. През 80-те години на миналия век в голяма степен са изяснени основните изисквания за създаването на насаждения по отношение на климатичните и почвените условия със сортиментовия състав, съществувал тогава (Nedev et al., 1983). Промените в климата и тенденцията към глобално засушаване, обаче, премина от предположение във факт, което е съществена причина за преоценка на районите, пригодни за отглеждане на лешник. От друга страна, въвеждането на нови сортове с по-голяма пластичност би могло да ги разшири. Вероятно създаването на опростен модел, посочващ подходящите райони за отглеждане на лешник по отношение на почвения състав и климатичните условия, би улеснило бъдещите производители (Benatti et al., 2017).

За екологичните условия на нашата страна за оптимални разстояния на засаждане при лешника се приемат 3 m х 5 m или 4 m х 5 m (Nedev et al., 1983). Все още, обаче, по-сгъстени схеми за засаждане, с плътност на насаждението над 500-680 бр./ha са рядкост, вероятно поради липса на изследвания у нас за продуктивността на лешника при по-голям брой дървета. Предимствата и недостатъците на различните начини на отглеждане на лешника – храстовидно, едностъблено на собствен корен или присадени върху дървовидна леска, са подробно проучени (Nikolova, 2006, Nikolova, 2009). Въпреки неоспоримите качества на присадения посадъчен материал, неговото приложение все още е силно ограничено. Все повече производители се насочват към едностъбленото отглеждане на собствен корен заради възможността за механизирано поддържане на почвената повърхност на градината и по-лесната беритба.

По отношение на отглеждането на плододаващите лешникови градини, основните технологични елементи – торене, напояване, резитба, беритба, са решени в края на 20 век на базата на аналогия с други овощни култури или чрез прилагане на чужд опит (Nedev et al., 1983). Развитието на технологиите за напояване и торене на културите, внедряването на изискванията от преработвателите при беритбата и манипулацията на плодовете налагат осъвременяване на технологиите за отглеждане. Сериозна ревизия е необходима и по отношение на растителната защита при лешника, защото освен установените през 80-те години на миналия век икономически значими болести и неприятели по лешника, културата вече е обект на много нови други такива. (Bobev et al., 2018).

Статия относно: лешник; сортове; технология; производство; добив;

ЛИТЕРАТУРА

Anadoliev, G. (1976). Research on several methods for vegetative propagation of fruit crops. PhD thesis, Plovdiv (Bg).

Anadoliev, G. (1978). Industrial technology for production of singlestemmed hazelnut trees, grafted on Corylus colurna L., Sofia (Bg).

Angelova-Romova, M., Zlatanov, M., Antova, G., Momchilova, Sv., Blagoeva, E., & Nikolova, M. (2013). Phospholipids content and composition of hazelnut and walnut cultivars grown in Bulgaria. Comptes rendus de l’Academie bulgare des Sciences 66 (12), 1689-1694.

Benatti N., Drago M., Laruccia N., Magazzini P., Marchi N., Piretta F., Pratizzoli W., Sammicheli F., Tarocco P., & Tombesi S. (2017). Map of the conditions for hazelnut cultivation. (It) Retrieved from http://agricoltura.regione.emilia-romagna.it/

Blagoeva, E., Nikolova, M., Kuzmanova, I., Denev, R., Panayotova S., Marekov, I., & Momchilova S. (2011).

Fat content and fatty acids composition of walnuts and hazelnuts, grown in Bulgaria. Plant science, 48, pp. 111-114.

Bobev S.G., Angelov L.T., van Poucke K., & Maes M.

(2018). First report on kernel spot caused by Eremothecium coryli in Bulgaria. Plant disease 102 (1) https://doi.org/10.1094/PDIS-06-17-0839-PDN

Ciarmiello, L. F., Mazzeo M. F., Minasi, P., Peluso, A., De

Luca, A., Piccirillo, P., Siciliano, R.A., & Carbone, V.

(2014). Analysis of different European hazelnut (Corylus

avellana L.) cultivars: authentication, phenotypic

features and phenolic profiles. J. Agric. Food Chem. 62,

26 рр. 6236-6246.

Cristofori, V., Botta, R., Caboni, E., Catalano, L., Consalvo,

G., Dradi, G., Farinelli, D., Germana, M.A.,

Giorgetti, P., Silvestri, C., Tombesi, S., Valentini, N., &

Zuccherelli, K. (2017). Organization of nursery chain and

plant certification. Terra e vita Nr. 5 suppl., pp 1-3 (It).

Erdogan, V. (2018). Hazelnut production in Turkey: current

situation, problems and future prospects. Acta Hort.

1226, DOI 10.17660/ActaHortic.2018.1226.2.

Iliev, I., & Zdravkov, K. (1962). Hazelnut growing in Horticulture

and Forestry. Zemizdat, Sofia (Bg).

Gentile, A., Frattarelli, A., Nota, P., Condello, E., &

Caboni, E. (2016). The aromatic cytokinin meta-topolin

promotes in vitro propagation, shoot quality and micrografting

in Corylus colurna L. Plant Cell Tissue Organ

Culture 128, (3), pp. 693–703.

Kavardzhikov, L. (1979). Research on some biological

trates of hazelnut cultivars in Bulgaria. PhD thesis,

Plovdiv, (Bg).

Kornsteiner, M., Wagner, K.H., & Elmadfa I. (2006).

Tocopherols and total phenolics in 10 different nut types,

Food Chemistry (98) pp. 381–387.

Momchilova S., Taneva S.P., Zlatanov M.D., Antova

G.M., Angelova-Romova M.J., & Blagoeva, E. (2017).

Fatty acids, tocopherols and oxidative stability of hazelnuts

during storage Bulgarian Chemical Communications

49, pp. 65-70.

Nedev, N., Vasilev, V., Kavardzhikov L., & Zdravkov, K.

(1976). Nut crops. Hristo G. Danov, Plovdiv (Bg).

Nedev, N., Serafimov S., Anadoliev G., Kavardzhikov,

Krinkov H., Radev R., Dochev D., Stamatov I.,

Slavov N., Vishanska J.q Ruslaimov Zh., Jovchev

I., Dzheneva A., Laliev N., Iliev I., & Slavcheva, R.

(1983). Nut crops. Hristo G. Danov, Plovdiv (Bg).

Nikolova, M. (2006). Influence of hazelnut training on its

reproductive features. Journal of mountain agriculture

on the Balkans, 9, (6), pp. 1148-1156.

Nikolova, M. (2007). Production of hazel tree planting

material in a nursery. Journal of mountain agriculture

on the Balkans, 10, (5), pp. 816-825.

Nikolova М. (2007). Experimental results on variety-rootstock

interaction in filbert culture, Notulae Botanicae

Horti Agrobotanici Cluj-Napoca, 35(2), pp. 82-87.

Nikolova M. (2009). A study on different forms of Turkish

hazel (C. colurna L.). Acta Hort. 825 pp. 195-197.

Nikolova, M., Zhivondov, A., & Rankova Z. (2009). Effect

of hazelnut growing methods on the growth structure

and grown habit. Acta Agriculturae Serbia, vol. XIII, 26,

pp. 33-38.

Nikolova, M., Blagoeva, E., Manolova, V. (2011). Production

technology for grafted hazelnut trees in open

nursery. Sofia.

Rovira, M., Avanzato, D., Bacchetta, L., Botta, R.,

Drogoudi, P., Ferreira, J.J., Sarraquigne, J.P., & Solar

A. (2011). European Corylus avellana L. germplasm

collections. ISHS Acta Horticulture 918, pp. 871-876.

Sansavini, S. (2017). Rebirth of a crop with good industrial

prospects. Terra e vita Nr. 5 suppl., pp 1-3 (It).

Shahidi, F., Alasalvar, C., & Liyana-Pathirana, Ch.M.

(2007). Antioxidant phytochemicals in hazelnut kernel

(Corylus avellana L.) and hazelnut byproducts, Journal of

Agricultural and Food Chemistry, (55) рр. 1212 -1220.

Simsek, A., & Aykut, O. (2007). Evaluation of the microelement

profile of Turkish hazelnut (Corylus avellana L.)

varieties for human nutrition and health. International

Journal of Food Sciences and Nutrition, (58) рр. 677-688.

The Global Hazelnut Market Report – Growth, Trends

and Forecast (2019-2024) Retrieved from https://www.

researchandmarkets.com/reports/4772010

Taneva, S., Momchilova, Sv., Marekov, I., Blagoeva,

E., & Nikolova, M. (2013). Free and esterified sterols

in walnuts and hazelnuts in three stages during kernel

development, Comptes rendus de l’Academie bulgare

des Sciences, 66 (12), рр. 1681-1688.

Tombesi, A., & Limongelli, F. (2002). Variety and genetic

improvement of hazelnut. II National congress on hazelnut,

Giffoni V. P. (SA), Suppl., pp. 11-27.

лешник; сортове; технология; производство; добив;