Първа стъпка при  отглеждане на лешници

Предварително проучване на климата и почвата в района избран за отглеждане на лешници;

Първият важен фактор, който трябва да се анализира още в началото на проектирането на насаждението, е климатът на района, в който се предвижда засаждането и последващото отглеждане на лешници.

Важно е да се знае, че лешникът е издръжлив на застудявания през зимата и в периода на покой дори температури под  – 20 °С (за кратки периоди) не могат да попречат на развитието му. Минусови температури не са желани единствено в периода на оплождане на лешниковите растения, който е в края на март и началото на април, затова е добре да се избягват места с късни пролетни мразове.

За да е точно определянето, е добре да се проучат климатичните данни в избрания район относно:

– Средномесечна температура;

– Минимални температури;

– Максимални температури;

Добре е те да са измерени за период от минимум 10 години, за да се определи честотата на неблагоприятните температури за отглеждане на лешници.

Най – важни за отглеждането на лешници са три показателя:

1. Честота на годините с интензивни студове (минимални температури <= -10°C) – ако в повече от 4 години (за период от 10 години) през месеците декември, януари, февруари и март са регистрирани минимални температури по-ниски от -10 °С, то регионът е неподходящ за отглеждане на лешници;
2. Честота на годините с късни пролетни студове (минимални температури <= -2°C) – ако в повече от 4 години (за период от 10 години) през април и май са регистрирани минимални температури по-ниски от -2 °С, то регионът е неподходящ за отглеждане на лешници;
3. Средномесечната температура за периода юни – септември – препоръчително е тя да не излиза извън интервала 20 – 27 °С;

По отношение на изискването към вода и относителна влажност на въздуха, оптимални райони за отглеждане на лешници са тези с годишна сума на валежите между 700 и 1000 мм.

Следваща стъпка при проектирането на насаждението е определянето на физичните и химичните свойства на почвата на избрания терен, за да се гарантира, че те са в граници, подходящи за отглеждане на лешници.

Това се прави чрез  вземане на проби от почвата на терена, предвиден за засаждане, като броят на пробите зависи от големината и състава на почвата. Предпочитан метод е чрез очертаване на зиг-заг (WW) на цялата площ, по който се върви и с лопата се взема почва от различни места.

Двата важни фактора, които трябва да установите с анализа на почвата са нейната киселинност и процента пясък в нея. Подходящите почви за отглеждане на лешници са с pH около 6,5. Друго важно условие за успешно отглеждане на лешници е почвите в избрания район да са добре дренирани, тоест да съдържат достатъчно количество пясък, понеже задържането на вода в почвата възпрепятства достъпа до кислород на кореновата система на насаждението. Поради това е препоръчително да се избягват тежки глинести почви. За отглеждане на лешници най-подходящото съдържание на пясък в почвата е между 20 и 30 %.

Втора стъпка при отглеждане на лешници

Избор на сортове лешници и схема на насаждението;

1. Избор на сортове за насаждението:

Избора на сортовете лешници е едно от най-важните решения при проектиране на лешниково насаждение. Сортовете трябва са се подберат внимателно според следните фактори:

• тяхната производителност/родовитост (кг/дка или кг/растение) – предвидете ги така, че да имате максимална възвращаемост на инвестицията при достигане на пълно плододаване;
• съвместимостта им при опрашване с други сортове – подбора на сортове по съвместимост е важен, за да се гарантира плододаването на лешниковото насаждение, понеже лешника не е самоопрашващо се растение и без добро опрашване няма и добро плододаване;
• вид лешников посадъчен материал – присаден, в саксии, на гол корен – всички те имат различни предимства при предстоящото ви отглеждане на лешници;
• на този етап трябва да изберете и доверен разсадник за лешници, което ще ви гарантира, че ще получите точно сортовете, които сте избрали;

2. Избор на схема на насаждението при отглеждане на лешници:

• избор на брой растения в декар – броят растения в декар зависи от схемата на засаждане, която се избере, тя може да бъде стандартно 6х6 м или 5х5 м, като ширината се избира най-вече съобразно техниката за обработка на следващия етап; друг вариант е избора на интензивно насаждение, което дава по-бърза възвращаемост на инвестицията;
• разположение на основен сорт и опрашителите му – при отглеждане на лешници има различни схеми за разполагане на опрашителите и избрания за основен сорт, като те зависят най-вече от посоката на вятъра в района избран за насаждане на лешниците;

Примерна схема на засаждане при отглеждане на лешници

Трета стъпка при отглеждане на лешници

Подготовката на терена предвиден за отглеждане на лешници;

Най-добре е подготовката на земята да се направи през летния период след месец август, като обработките трябва да включват следните операции:

1. Почистване на терена от камъни и нежелана растителност;
2. Извършаване на мелиоративни мероприятия (ако е необходимо) – прокопаване на канали, терасиране, заравняване, отводняване и др.
3. Продълбочаване до 70 см – създава рохкав почвен слой, което улеснява  развитието на кореновата система на растенията;
4. Дълбока оран на 30-40 см – за обръщане на горния слой на почвата и образуване на хомогенна среда;
5. Култивиране или фрезоване – за разрохване на почвата и създаване на добра почвена структура;

Четвърта стъпка при отглеждане на лешници

Засаждане на лешниковия посадъчен материал и изграждане на напоителна система;

1. 1. Маркировка на терена и същинско засаждане – от няколко години маркировката на терените (определянето на мястото на всяко растение според избраната схема на засаждане) може да се прави с GPS устройства, като те дават и по-голяма точност; най-добрия период за засаждането на лешниковите растения е периода ноември-декември месец;

Как се засажда лешник (видео без звук); Добавяме една кофа калифорнийски червей и по 200 гр био фософор и калий (гранулирани);

2. Изграждане на напоителна система – добре е напоителната система да бъде направена едновременно с насаждението, като тя може да бъде:

– над земята, при която маркучите са върху почвата или над почвата и напояването е капково;

– подземна напоителна система, при която маркучите се заравят под земята с машина;

Пета стъпка при отглеждане на лешници

Грижи за лешниковото насаждение;

1. Резитба – целта на резитбата в първите години е формирането на растението като на храст или дърво; след 4-тата година резитбата може и да е механизирана и се прави за просветляване на короната с цел по-висока реколта от растение; след 8-9 година се прави машинно подрязване за контрол на височината;;
2. Почистване на плевелите – в първите четири години е важно терена на насаждението да се поддържа чист от бурени и плевели, защото наличието им лишава все още малките лешникови растения от влага, хранителни вещества и светлина и пречи на доброто им развитие и растеж;
3. Почистване на издънки – при избор на храстовидни растения за вашето насаждение е важно да правите почистване на издънките, които са нежелани защото намаляват светлината и циркулацията на въздуха, консумират енергия на растението и също така пречат по време на събиране на реколтата; В първите три години при отглеждане на лешници, премахването им трябва да става ръчно;
4. Поливане – норми и периоди – в зависимост от състава на почвата, поливането в горещия сезон варира на интервали от 10-12 дни до 15-16 дни с поливна норма приблизително от 50-60 л/м2;
5. Торене – добре е да имате изготвена схема на торене след анализ на особеностите и характеристиките на вашия конкретен терен;
6. Пръскания срещу болести и вредители – няколко са основните болести и вредители, които се срещат при отглеждане на лешници (брашнеста мана, лешников хоботник, лешников пъпков акар и др.) и за справянето с тях се използват различни методи и препарати;

Болести и вредители при отглеждането на лешници